Стефан имал работа до едно село. Натоварил багажа на каруцата, взел кучето и тръгнал.
Изминал 50 километра, но конят му се уморил и казал:
- Стефане, дай да спрем да си почина малко! Не издържам вече!
Стефан като чул, че коня му говори, се стреснал много, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 5 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал:
- Добре, че поне кучето ми е нормално!
А кучето му казало:
- Стефане, а знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон, бе?
Мутра се разхождал из полето със сина си. Детето по едно време попитало:
- Тате, какво е онова, което лети там горе?
- Птица.
- Как се пише това?
- П-т-и-ц-а - с гордост отвърнал бащата.
- А онова там какво е?
- Делтаплан.
- Как се пише?
- Ами... Д-е... Знаеш ли, това също е птица!