Вицет — Първомай

Пожелания за имен денЗемята празнична погача поднася ти сега с любов, за твойто име даже здрача изрича божи благослов. Бъди със име светлолико в живота черен и красив. Човек без име - значи никой, човек със име - значи жив! Носи го чисто, за да грее от род на род, от век на век. Човек за името живее и само с име е човек. Нека твоя имен ден да прилича на рожден, нека да е весел и открит, за да бъдеш винаги честит. И нека този светъл празник да сгрява нашите души. Човек без име - значи никой, човек със име - значи жив!

Пожелания 03.10.2017 8,061 прегледа

Следващ →

Още вицове

Вървял си бика Белчо и минал покрай един двор... Вътре имало такава крава, направо на Белчо му прищракало и му се доклатило. - Здравей, коя си ти? - попитал мъжкаря. - Аз съм Сивушка Недостъпната, но... за теб съм само Сивушка - и му смигнала. Белчо това и чакал. Засилил се и прескочил дувара. - А ти кой си? - поискала да знае кравичката. - Аз съм Белчо Надарения, но за теб съм само Белчо, ’щото дарът ми остана на оградата... По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва: - Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости. Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема: - Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат! Съседите, които не слагат парола на своя Wi-Fi, след смъртта отиват в Рая. Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!.. Син на една мутра се прибира след последния учебен ден и баща му го пита: - Е, как е, сине, как се справи? - Пет двойки, тате… - отвръща синчето. - Леле-е-е, голям бой ще падне! - Знам, тате. Вече съм им взел адресите.