Петък, 21 август 2026
|
Първомай
31°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Клиент влиза в московски парфюмериен магазин (по време на сухия режим там). - Имате ли одеколон? - Какъв? - Забравих му името. Ето такъв... И дъхнал в лицето на продавача. - Такъв нямаме, имаме такъв - дъхнал в неговото лице продавачът.
Прочети още подобни вицове
06.01.2024
06.01.2023
04.06.2022
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Военни
Старшина командва млади войници, които ще се окопават: - Копаете от мен до... другото дърво!
Военни
03.10.2017
3,975 прегледа
Следващ →
Още вицове
Минава кораб покрай остров насред океана. По едно време един от пътниците забелязва човек на острова и пита капитана: -Какъв е тоя брадясал човек дето подскача, крещи и ръкомаха така уживено? -Ми, не знам -отвърнал капитанът.-Но всяка година като минаваме с кораба покрай острова, оня нещо полудява
Съдията попитал подсъдимия: - Наистина ли не харесвате жена си? Та мъжете в целия квартал я харесват!
Първата брачна нощ. Младоженеца: - Искам да знам, дали аз ще съм първия, с който ще спиш? - разбира се, че ще бъдеш първи скъпи, ако ... заспиш - отговорила усмихната булката.
Два зелени чайника се карали кой е по-червен.
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!