Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал:
— Зайо, хайде да се возим!
— Добре бе, Вълчо.
Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита:
— Зайо, напика ли се от страх бе?
— Не съм!
Вдига вълкът 200 км в час.
— Напика ли се бе?
— Абе много бавно караш! – казал Зайо.
Вдига вълка 300 км в час.
— Напика ли се бе?
— Неее.
— Е сега ще се насереш като ти кажа, че нямам спирачки!
Вълкът си купил мотор. Заекът поискал да го покара. Вълкът му казал:
- За да тръгнеш кажи "Слава богу", а за да спреш - "Богу слава".
Заекът тръгнал. Стигнал до една пропаст и забравил думите.
- Ох! Слава или... Ох! Аха-а-а! Богу слава!
Моторът спрял на самия ръб над пропастта. Зайо се хванал за сърцето и с облекчение въздъхнал:
- Ох! Слава богу...