Двама араби тръгнали със самолет от Вашингтон към Ню Йорк. Единият седял до прозореца, а другият до него. Преди самото излитане влязъл нисък дебел израелтянин и седнал до арабите. Свалил си обувките и си размърдал пръстите на краката. Когато арабинът на прозореца казал "Искам кока-кола" изряелтянинът отговорил " няма проблеми, ще ви донеса" и тръгнал. Докато го нямало арабинът плюл в обувката му. Когато израелтянинът се върнал вторият арабин му казал "Аз също искам кола". Израелтянинът отново отишъл за кола и докато го нямало, вторият арабин плюл в другата обувка на израелтянина. След това израелтянина се върнал с колата и тримата спокойно се насладили на кротък полет до Ню Йорк. Когато самолета казал, израелтянина си обул обувките и веднага разбрал каква е работата. "Колко ще продължава това" - казал той - "тази вражда... тази ненавист... колко дълго ще си плюем в обувките и ще пикаем в колата?"
Един мъж умрял. Но не щеш ли след има, няма 5 минути - възкръснал.
Казал:
- Господ направи изключение за мен: показа ми и рая и ада..
- Е, и как е в ада?!
- Там бях за кратко, имаше една безкрайна маса с ястия (аз не бях гладен, но въпреки това ми потекоха лигите) а зад масата стоят грешниците и умират от глад..
- И нищо ли не могат да вземат?
- Могат.
- А какво тогава?!
- Ръцете им не могат да се свиват в лактите. Така ги измъчват..
- Да... а в рая как е?
- Там също има безкрайна маса с ястия и на нея стоят хора и на тях ръцете им не се свиват в лактите..
- И какво, те също ли стоят гладни?!
- Не, те се хранят един друг.