Вторник, 6 октомври 2026 | Първомай Предимно облачно 25°
- Иванчо, признай си, кой ти написа съчинението? - Не знам, честна дума! Рано легнах да спя, госпожо Петрова.
Разни 1,993 прегледа
Следващ →

Още вицове

Когато в другите градове валят градушки, в Перник валят арматури! Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен. - Какво става бе, зайо? - Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!! - Е и кво? - Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник! - Чакай да помислим! - казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят. Седяли, мислили, седяли.... и най-накрая мечокът казал: - Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!! Помислил зайо и рекъл: - Верно, бе! Дай да го направим!!! Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело. - Кво стана бе зайо? - попитал мечокът. - Сичко мина есстра! - фъфлейки казал заекът - Дюфтабанлии не зимат!!! На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета. - Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя. - Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките. - Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена. Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала: - Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке. В една лудница решили да пробват лудите дали са оздравели.Нарисували на стената една врата и казали на лудите: -Отворете вратата. Всички луди един по един отишли да опитат да я отворят,само един си седял и не помръдвал.Лекарите мислейки че е оздравял,го попитали: -Ти защо не отиде да отвориш вратата? -Защото ключа е в мене. Лъвът събрал всички животни и им казал: - Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. - Защо ми носиш морков, а не месо? - Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. - Що ревеш бе? - Щото ме боли. - А що се смееш? - Таралежът иде с ябълка.