Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...
Сър Джон и лейди Мери се женят. Предстои първата брачна нощ. Сър Джон чука на вратата на спалнята на милейди и влиза, облечен в прекрасна копринена пижама. Милейди, леко притеснена:
- Сър, изглеждате зашеметяващо! Но, с риск да Ви разочаровам, ще трябва до Ви призная нещо. С голямо неудобство трябва да Ви уведомя, че Вие няма да сте първият ми мъж, синът на коняра се възползва от мен преди време.
Сър Джон, невъзмутимо:
- В такъв случай, момент... - и си излязъл.
След минути се върнал облечен в развлечена и пожълтяла фланелена пижама.
- Но, сър, предишната беше толкова хубава, защо я сменихте? - изненадано попитала милейди.
- Смокинг слагам само на премиера - пояснил сър Джон.