Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям...".
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям..."
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен...
Темел и четирима ловци излезли на лов. По едно време видяли една дупка. Темел:
- Залегнете, другари! Зайча дупка!
Заекът се показал. Гръмнали го.
Продължили по пътя. След малко се появила още по-голяма дупка. Темел:
- Залегнете, другари! Лисича дупка!
Лисицата се показала. Гръмнали я.
Продължили по пътя. След малко се появила огромна дупка. Темел:
- Залягайте, другари! Не знам от какво е дупката, но каквото и да е да ни е на късмет.
На другия ден вестниците излезли със заглавие: "Петима ловци загинаха под колелата на влака."