Полицията. Звъни се.
- Ало, полицията, аз съм Берлускони. Някой е обрал колата ми до шушка. Сядам аз зад волана, а воланът липсва. Няма ги педалите, няма скорости, няма табло, няма нищо. Веднага пратете хора.
След 10 минути, телефонът в полицията отново звъни.
- Ало, полицията, пак съм аз, Берлускони. Не пращайте никого. Аз съм бил седнал на задната седалка.
Аврам помолил Сара да му се отдаде.
- Добре, но както винаги! - казала Сара.
- Как, десет пъти за нощ?!
- Не по-малко.
- Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост.
- Тогава няма за какво да говорим…
- Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ.
- Това си е твой проблем.
Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти… Шести… Дванадесети път…
Започнало да се съмва. След седемнадесетия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак.
- Ти какво правиш тука бе! - възмутила се Сара. - Тук трябваше да бъде Аврам!
- Аврам? - усмихнал се Ицхак. - Твоя Аврам от единадесет вечерта продава входни билети по четири кинта…