Ранно утро, изгрев, тишина. Езеро. На брега до пояс във водата стои мъж с въдица. Покрай него минава друг мъж, видял рибаря. Подхожда отзад и тихичко така, шепнейки пита:
- Какво е?
Рибаря се обръща и също така шепнешком отговаря:
- Сом....
- Кълве ли?
- Не, смуче....
- Иванчо, - пита учителката със сарказъм, - би ли ми обяснил, как така съчинението ти съвпада дума по по дума със съчинението на брат ти от миналата година?
- Какво е странно, госпожо? Нали имаме една й съща майка.