Вторник, 6 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 16°
Върви си вълка през гората и по едно време чува шумолене в храстите. Поглежда и какво да види? Заека е@е една мъртва кокошка. - Абе зайо, как може да правиш такива работи в мойта гора бе. Изчезвай веднага и ако те видя още веднъж ще те пребия. След няколко дни вълка си върви пак през гората и по едно време пак чува шумолене в храстите. Поглежда и гледа пак заека е@е този път една умряла сърна. - Леле зайо, аз предупредих ли те бе? - Ама аз ... - Няма аз бе, казах ли ти да не правиш такива неща в мойта гора бе? За последен път те предупреждавам. Следващия път направо ще те убия, няма да се разправям повече с тебе. След няколко дни върви си вълка пак през горта и пак чува шумолене зад един храст. Поглежда и пак заека е@е този път мъртва мечка. Скочил веднага върху него и го хванал за врата, а заека: - Ей сега мърдаше бе, досега мърдаше ...
Животни 2,725 прегледа
Следващ →

Още вицове

Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: - Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична. Оболенски: - Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? - Не. - Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: - Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! - Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? - Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка… - Как е Генко? - Отиде в каторга! - Какво ще рече? - Ожени се, а тъща му има 4 декара градина! - Как се нарича изкуството да общуваш с перничанин? - Бойно изкуство. Мойше - баща, търговец. Абрам- син, току-що навършил 18 години. Мойше - отец, торговец. Сара- майка, и жена на Моше. Първи работен ден на Абрам в бащиния магазин. Около обяд се обажда Сара: - Мойше, как се справя сина, ще излезне ли нещо от него? - Ще стана търговец, но има още какво да учи. - А какво не прави както трябва? - Като връща ресто и плаче. “… животът е тъма, освен когато има порив, а всеки порив е сляп, освен когато има знание, а всяко знание е суета, освен когато има труд, а всеки труд е напразен, освен когато има любов!…”