Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква:
- Мамо, татко, аз вече мога да пиша!
- Какво можеш да напишеш?
- Откъде за зная? Нали не мога да чета!
Иванчо целува страстно Марийка и по едно време й казва виновно:
Извинявай Мими, аз така се увлякох, че ти глътнах без да искам дъвката!
Нямах дъвка Иванчо! Много съм настинала и носът ми е пълен с мърсоли! !