Стар морски вълк разказва:
- Веднъж корабът ми попадна в такава гъста мъгла, че не можех носа си да видя! Съвсем се бях отчаял, когато в далечината просветна светлина. Завъртях руля и се насочих право към светлината. Тя приближаваше все повече, все повече и ставаше все по-ярка... Накрая разбрах, че карам към огънчето на цигарата си...
Две пенсионерки седят на чаша кафе. Едната разбърква чашката и притеснено казва:
- От две седмици исках да те питам нещо... Знам, че се познаваме вече от шейсет години... Не ми се сърди, ама не мога да си спомня как се казваше... Ако може, да ми подскажеш мъничко...
Другата я гледа възмутено една минута и най-накрая пита:
- Толкова ли ти е спешно?