Дошло време да умира един човек. Решил да се помоли на Господ:
- Господи, нека да поживея още!
- Оше колко? - попитал Господ.
- Колкото са листата на това дърво.
- Много е.
- Тогава, колкото са ябълките на това дърво.
- Пак е много. Ще ти дам още толкова живот, колкото са ти приятелите.
- Но аз нямам приятели - казал тъжно човека и изтрил една сълза от бузата си.
"Да пием за приятелите, и да са повече, отколкото листата на дървото!!!"
Двама араби тръгнали със самолет от Вашингтон към Ню Йорк. Единият седял до прозореца, а другият до него. Преди самото излитане влязъл нисък дебел израелтянин и седнал до арабите. Свалил си обувките и си размърдал пръстите на краката. Когато арабинът на прозореца казал "Искам кока-кола" изряелтянинът отговорил " няма проблеми, ще ви донеса" и тръгнал. Докато го нямало арабинът плюл в обувката му. Когато израелтянинът се върнал вторият арабин му казал "Аз също искам кола". Израелтянинът отново отишъл за кола и докато го нямало, вторият арабин плюл в другата обувка на израелтянина. След това израелтянина се върнал с колата и тримата спокойно се насладили на кротък полет до Ню Йорк. Когато самолета казал, израелтянина си обул обувките и веднага разбрал каква е работата. "Колко ще продължава това" - казал той - "тази вражда... тази ненавист... колко дълго ще си плюем в обувките и ще пикаем в колата?"