Жаргонен сонет
Езикът ни, брат, е адски готин -
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме - върха!
Надай уше и те ти кеф на буци -
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
... След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.
Някъв човек си карал трабанта и нещо какво се загледал и тряяяяяс, се забива в един лъскав баварец. Отварят се вратите на бавареца и излизат четири борци, жадни за саморазправа. Човечеца какво да прави вижда че ще яде бой започнал да се дърпа:
- Ама чакайте бе момчета така не е честно аз съм един а вие четерима...
Най-умният от борците помислил малко и вика:
- Каро, мини от него!
Човечеца пак почнал:
- Ама така сме двама, а вие трима...
Бореца пак помислил:
- Тичо, мини и ти от него!
Човечеца:
- Така пък ние сме трима, а вие двама...
Бореца се ядосал:
- Абе пич я бегай, ние ще се разберем!