Един хайдутин разказва за смелостта и подвиэите на
дружината му:
- Вървя си аэ през гората с мойта дружина юнаци, всичките с бели калпаци, с навити мустаци, с голями пищаци...
- Брей!
- ...и в този момент срещаме турци! Те - двама, а ние - сами.
Върви си червената шапчица из гората доста оскъдно облечена. Среща вълка на една пътечка:
-Червена шапчице, знаеш ли, че могат да ти се случат доста неприятни неща, както си тръгнала така из гората?
-Знам - казала червената шапчица, намигайки му многозначително.
-Добре тогава !- казал вълкът и й счупил крака.