"Изплюх се на очилата на продавача, защото ми стана жал за него, и реших да не му счупвам очилата, а просто да се изплюя върху тях . Счупих му после очилата, защото той не оцени моята доброта и почна да крещи."
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!