Върви мъж по пустинята. Допило му се вода, вдигнал глава нагоре и казал: - Господи, как ми се пие вода... Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас: - Копай! Човекът покопал малко и намерил вода. Напил се той и казал: - Господи вече не съм жаден. Глас отгоре: - Върни лопатата! Върви мъжът нататък. Огладнял и казал: - Господи, колко съм гладен. Отгоре пада лопата и гласът казва: - Копай! Копал малко човекът и намерил храна. Хапнал и казал: - Наядох се! Глас отгоре: - Върни лопатата! Продължил човекът да върви и го ударил нагонът. Казал: - Господи, как ми се чука! Отгоре пада лопата и отново се чува гласът: - Копай! Почнал той да копае, копал час, копал два, след пет часа копане се изправил и казал: - Егати, как си го начуках... Отгоре се чува: - Върни лопатата!