Двама приятели докато пътували ги застигнала буря и останали да пренощуват в дома на богата вдовица.
След 9 месеца единия от тях получил писмо от адвоката на вдовицата и ужасен позвънил на другия:
- Помниш ли, че по време на похода ни пренощувахме в дома на една вдовица?...
- Помня....
- Помниш ли как ти няколко пъти ходи в нейната стая и след това се хвали колко добре си я оправил?
- Ами.... помня....
- Ти да не си използвал моето име?
- Ъъъъ... да..., защо, да не би да е родила?
- Не, но можеш да ме поздравиш! Вдовицата е умряла и ми е завещала цялото си състояние.
Започнали да събират доброволци за войната в Косово.
Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра:
- Жив ли съм?
- Да жив сте - отговорила тя.
- А цял ли съм?
- Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме.
- Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място.
Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала:
- Да. Всичко си е на мястото.
- А пише ли нещо?
- Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад".
Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца.
След като дошъл на себе си, тя го попитала:
- Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад".
- За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".