Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал:
— Зайо, хайде да се возим!
— Добре бе, Вълчо.
Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита:
— Зайо, напика ли се от страх бе?
— Не съм!
Вдига вълкът 200 км в час.
— Напика ли се бе?
— Абе много бавно караш! – казал Зайо.
Вдига вълка 300 км в час.
— Напика ли се бе?
— Неее.
— Е сега ще се насереш като ти кажа, че нямам спирачки!
Върви си Добрият рицар из гората и гледа - за едно дърво вързана гола дама.
- Какво става тук, прекрасна дамо?
- Хванаха ме едни разбойници, вързаха ме за дървото и ме изнасилиха.
- А защо не вика за помощ? Щях да чуя и да дойда да те спася.
- Виках, виках, ама в тая гъста гора нищо не се чува...
- Нищо не се чува, значи... - мърмори си Добрият рицар, сваляйки доспехите си...