Веднъж изпращах едно момиче. Когато стигнахме до тях, тя ме покани у тях:
- Родителите ми ги няма, на море са. Можеш да дойдеш да пием по кафе( със съвсем ясен намек)
- Не, не мога преди сватбата.
Тя си помисли: какъв джентълмен.
Аз си помислих: Жалко, че не си смених чорапите!
Приключва заседание при Борман. Всички тръгват да излизат, но Борман казва:
- Щирлиц, останете, ако обичате!
Всички вече са излезли:
- Щирлиц, вие еврейн ли сте?
- Не, руснак.
- А аз немец.