Из разказ на стар морски вълк:
- Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...
Негър към бял:
– Слушай значи – аз съм се родил черен, черен съм пораснал, черен ще умра и черен ще си остана. А ти – родил си се розов, пораснал си бял, на слънце почерняваш, на студено посиняваш и като умреш ще позеленееш. И защо тогава мен ме наричаш цветнокож?!