Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Младо семейство тръгва на море. Изминават 50 км от София и там жената се сеща, че си е забравила банския.
- Ще купим друг бе жена, спокойно.
- Ама аз си искам моя, свикнала съм с него!
- Абе жена 50 км сме минали назад няма да се връщаме!
Тогава жената се сетила:
- Я чакай това куче дето го взехме с нас нали е дресирано.
Ще му дадем да ме помирише отдолу и то ще донесе банския. Изпращат кучето и чакат 1 час, 2 часа, 3 часа. Накрая се задава кучето и дърпа комшията за онази работа.