Вицет — Първомай

Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото - хралупа. В хралупата - семейство мечки. Малкото мече се глези: - Тате, разкажи ми приказка! - Остави ме на мира! - Ама разкажи ми приказка... - Ох, добре де, коя приказка? - Ами за хората ми разкажи. Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър: "Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?" "Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука..."

Животни 03.10.2017 4,820 прегледа

Следващ →

Още вицове

Искаш тялото си до... нечие друго тяло?! Искаш да усещаш дъха му, нали?! Да се потиш до пълна изнемога...?! Искаш да се движиш, да пусираш, да гориш...?! Напред-назад. Навът ре-навън... Първо бавно. После лудешки бързо. Искаш да смениш позата...?! Сега си отзад... После отпред... Искаш да не знаеш къде си?! Тогава, какъв е проблема? Качи се в градския транспорт в пиковите часове - изпълнението на вашите желания е гарантирано. - Какво ще подариш на мъжа си за рождения ден? - Кухненска престилка. - Нима той готви у вас? - Не готви, обаче за моя рожден ден ми подари бут! Гъзът пише жалба до ООН до комисията по правата на човека. -Уважаеми членове на комисията, аз съм най-пренебрегваната и подценявана част от човешкото тяло. Моля да предприемете нещо в защита на моите права: 1. Защо не виждам светлина? 2. Защо съм разделен на две части? 3. Защо съм лишен от правото на глас на общественни места? 4. Защо чета ежедневната преса последен? 5. Защо непрестанно се бъркат във вътрешните ми работи десетки държави от целия свят? Един папагал много обичал да пие ракия затова стопанинът му го заплашил че ако пийне още една глътка ще му отреже перата на главата. Папагалът обаче не издържал и пийнал а човекът изпълнил заканата си и му отрязал перата. Един ден стопанинът поканил гости вкъщи и когато те дошли папагалът завикал: - Плешивите насам! Плешивите насам! Семейните лекари нищо не знаят и нищо не могат; Интернистите всичко знаят и нищо не могат; Хирурзите нищо не знаят и всичко могат; Патоанатомите всичко знаят и всичко могат, но когато е вече късно...