Вторник, 6 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 24°
Вчера Народното събрание разпрати до медиите SMS с годишния си доклад за свършената от него работа...
Политически 3,489 прегледа
Следващ →

Още вицове

Известни са случаи, когато длъжности се предават по полов път! Войник се уволнява и тръгва да се прибира у дома. По стечение на обстоятелствата в купето му настаняват и една млада девойка. Началника на влака я предупреждава: - Девойче, в купето има войник. Нали разбираш, две години не е виждал жена, сигурно се е разгонил яко, затова, ако почне да налита - викай силно! Тръгва влака и след два часа от купето се чува див рев. Началник влака нахълтва там с думите:"Какво се случи?" Девойката седи на седалката, реве неудържимо и обяснява през сълзи: - Когато този войник изяде запасите ми от храна за два дни, аз мълчах и търпях. Когато скъса покривката от масата и я направи на партенки, а старите си партенки постла на масата, аз мълчах и търпях. Но когато ми свали очилата, надяна ги на оная си работа и каза: "Гледай, пич, какъв крокодил ще чукаме сега..." - е тогава не можах да издържах Днес пред Народното събрание бе открит паметник на "Неизвестния депутат". На паметника има надпис: "Името ти е неизвестно, подкупи ти не взимаше." Полицай спира шофьор на средна възраст, заради превишена скорост. Човекът протестира: - Но, господин полицай, аз карах в рамките на допустимото. - Сър, Вие се движехте с 53 мили в участък, където разрешената скорост е до 40 мили. - Не съм превишавал скоростта - настоявал шофьорът - сигурно Ви е повреден радарът. В този момент го прекъсва жена му, обръщайки се към полицая: - Няма смисъл да спорите с него, господин полицай. Винаги става заядлив, когато се напие. Двама приятели си говорят за жените си и единия вика: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?