Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
— Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Иванчо отива при баща си и му казва:
- Тате класната те вика в училище...
- За какво ме вика?
- Еми днес в час по Химия наводних кабинета...
На следващия ден:
- Тате пак те викат в училище..
- Сега за какво?
- Еми в час по Физика запалих кабинета...
На следващия ден:
- Тате пак те викат...
- Ооо този път няма да отида...
- Уфф, и без тва няма кво да праиш в тия развалини!