В едно село на един дядо му се разболяла бабата, от няма вече накъде я завели на доктор, а тоий казал на дядото, че бабата е пътник и само трябва да идват на контролни прегледи.
Така месец, два , три и вече, когато бабата била пред умирачка помолила дядото за последно да я уважи.Дядото - мъчно му за бабата, ама сабрал сили и я боднал. На другия ден гледа бабата станала, изпрала, сготвила и шета из градината. А дядото си вика "Ей, аз ако знаех, че така ставало то, нямаше да изпуснем тате миналата година!".
Събрали се трима приятели и започнали да обсъждат кои са им най
- ранните спомени първият казал :
- аз си спомням своето раждане, виковете лекарите и вълнението на родителите ми.
Вторият казал :
- е това нищо не е, моите най-ранни спомени са когато бях в утробата на мама, спомянм си топлина и как тя ми говореше , за да опозная гласа й .
- а аз си спомням как отидох на дискотека с татко, а се прибрах с мама
- казал третият.