Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
В началото спамерите ми предлагаха да купя книга, за да се науча да изкарвам пари. После, видимо отчаяни, почнаха да пишат, че вече съм спечелил от някаква лотария - отивай и взимай парите. Сега си мисля: ще дочакам ли, когато сами ще дойдат вкъщи с куфарите с парите и молба да ги приема?