Петък, 21 август 2026
|
Първомай
27°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Водка Буратино - една чаша и си дърво!
Прочети още подобни вицове
06.01.2024
06.01.2023
04.06.2022
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Глобалната икономическа криза ни кара да пестим от всичко, даже от букв...
Бисери
03.10.2017
3,193 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Този автомобил Ваш ли е? - Частично е мой. - Как така?! - Ами как, по документи е на жена ми, кара го синът ми, понякога за уикенда го взима дъщеря ми, когато трябва да се ремонтира е мой.
Учението е злато, но ние не сме алчни.
Турист отива в Южна Африка. Решава да отиде на кино. Нарежда се на Опашката пред касата, а там - само негри. По едно време един му казва: - Ама ти май не си тукашен,а? - Да, защо? - Тук е ЮАР, момче! Белите не се редят на опашки, направо влизат в салона. Влязъл туристът направо на партера. Един отгоре му извикал: - Ей,ама ти май не си оттука,а? - Да,как разбрахте? - Че тук никой бял не седи долу. Всички бели са на балкона, долу са негрите. Качил се нашия горе, филмът започнал. По едно време попитал съседа си: - Извинете, къде е тоалетната? - Ей, ама ти май не си оттука,а? Тук няма тоалетни. Всеки пикае през парапета долу, върху главите на негрите. Срам не срам, събул нашия човек панталоните и започнал да пуска вода на главите на черните. По едно време отдолу се чул гневен вик: - Ей, да не съм само аз негър тука бе? Че разклати го малко!
Първата Световна Война. Отива един сръбски войник на бръснар в българско село и казва на бръснаря: - Я сом београдски юнак, ке ме бричиш без сапун! - Добре, сядай. Извадил бръснаря най-тъпия си и назъбен нож и започнал да го дере. Дере го, дере го, сълзи започнали да капят от очите на сърбина, но той трай. По едно време не издържал и казал: Знайш ли, я не сом баш от Београда, море цапни малко сапун!
Киркор и Гарабет заминали на фронтовата линия. В едно от последвалите сражения Гарабет бил прострелян и издъхнал в ръцете на другаря си по оръжие и приятел от детинство. Взводният извикал Киркор и му издал бойна заповед да съобщи на съпругата на издъхналия в бой за кончината му. Имало и условие - Киркор трябвало да съобщи вестта по най-тактичния съществуващ начин. В изпълнение на служебния си дълг Киркор се явил пред входната врата и зазвънял "като на пожар". Вратата се отворила и срещу му се появила нищонеподозиращата съпруга на Гарабет. Киркор изстрелял като "откос": - Добър ден! Вие ли сте Ребека - вдовица!? С треперещ глас жената отвърнала: - Аз съм Ребека, но не съм вдовица. - Киркор свил юмрук, изпънал палец и заядливо казал: - А на бас, де!