Събота, 22 август 2026 | Първомай 21°
Лети по небето голяма птица и гордо размахва огромните си крила. До нея пърха малка птичка: "Накъде летим? Накъде?" Голямата птица не отговаря. "Накъде летим?" Голямата птица бавно се обръща и гордо отговаря: "Не знам..." Да пием за нашите научни ръководители!
Разни 2,091 прегледа
Следващ →

Още вицове

Симеон Сакскобургготски:Бъдете господари на мълчанието, а не роби на думите! Телефонно обаждане в пожарната: - Ало, пожарната ли е? - Да. - Слушайте сега да ви разправя за какво става дума… Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия. - И какво? - Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата. - Е? - А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата… - Е? - Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева. - Абе ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия неща? - Именно! Искам да ви кажа, като идвате да гасите пожара да не изпотъпчете тревата в двора! Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита: - Какво пишеш, зайо? - Дисертация. - За какво? - За това как зайците ядат лисици. - Че къде си виждал такова нещо? - Ела с мен и ще ти покажа... След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът. - Какво пишеш, дългоухи? - Дисертация за това как зайците изяждат вълците. - Ти да не си откачил? - Ела с мен и ще ти покажа... Следваща картина: заекът пише, идва мечката. - Какво пишеш? - Дисертация за това как зайците изяждат мечките. - Къде си видял такова нещо? - Ела с мен и ще ти покажа... Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв. Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител. Братовата жена на Иванчо миела прозорците, качена на висока стълба. Минал отдолу Иванчо, хвърлил един поглед и промърморил на себе си: - Ех,че баджааак. - А, пък батко ти не го харесва - обадила се снаха му от стълбата. - Сито, кучето, ситооооо... Знанието е слънце, но мен ме е страх да не изгоря и стоя на сянка.
Реклама — Зона 3 (728x90)