Вторник, 6 октомври 2026 | Първомай Предимно облачно 25°
Живей ден за ден, защото не знаеш какво ще стане утре, а никога не можеш да върнеш вчера.
Разни 2,488 прегледа
Следващ →

Още вицове

11-тата заповед: не взимай ипотечен кредит! "Труд" нападна сляп линк -(моля, прочетете!) ----------- - Чу ли, че щели да махат от учебниците "Аз съм българче? "Труд" не дават, били го превели... Секретарка влиза в кабинета на началника си разплакана: - Шефе, бременна съм! Сега се връщам от гинеколога. Като смятам датите, явно е станало като бяхме на оная конференция в Пампорово. Аз съм женена, ти си женен... аборт не мога да направя... остава ми само да се самоубия! Началникът я прегръща съчувствено: - Да-а-а, знаех си аз, че винаги мога да разчитам на теб! Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва: - Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е. - Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш. Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал: - Много е двусмислено. Дай някъде другаде. Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително. - Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево. Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба." Един поканил една дама на кино. След филма я изпратил до тях и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." Но той нищо не казал и си тръгнал. На следващия ден я поканил на театър, и пак я изпратил, и пак казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя пак си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." И пак той нищо не казал и си тръгнал. Следващия път я завел на ресторант, и пак я изпратил и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. Тя не се сдържала и го попитала: - Прощавай, но да не си случайно импотентен? А той: - Не, аз съм интелектуалец. По-добре три дни да почакам, отколкото три часа да те навивам!