Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
Отишъл негър с жена си при лекаря. Докторе вика черния, бе то нии с жената черни пък детето защо така бяло,да не е болно нещо?
А д-ра - Я ми кажи как го прави това дете? Е как. Навътре - навънка, като всички. Аааа ето . Няма навътре - навънка, само навътре осветил си го затова така бяло.