На бял мъж се родило бебе. Отишъл той да го види в родилния дом - гледа бебето мулатче. Тръгнал да бие жена си, а тя му обяснява:
- Ами то като се роди беше бяло, ама аз нямах кърма и го дадоха на една негърка да го кърми. Та тя като го кърмила и то почерняло.
Успокоил се мъжът, прибрал се в къщи, седнал да пише писмо на родителите си, да се похвали. Описал и случката с черната кърмачка.
След няколко дни получава отговор от баща си.
"Скъпи сине, едно време, когато ти се роди, майка ти също нямаше кърма. Затова те хранехме с краве мляко. Чудя се само защо чак сега ти поникнаха рога?"
Тя каза:
- Нямаш хубаво тяло.
Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта. Тя каза:
- Не си достатъчно мъжествен.
Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост. Тя каза:
- Глупав си.
Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга. Тя каза:
- Не можеш да ме издържаш.
Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход. Тя каза:
- Ти си канцеларска мишка.
Той започна да се заниамва с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване. Тя каза:
- Алчен си.
Той й купи къща в "Бояна" и "Порше". Тя каза:
- Безнесът направи от теб дяволски бездушен човек.
Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора. Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, в стари дънки, отслабнал и гладен. Тя каза:
- Кво се чудиш? Не те обичам и това е...