Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
- Знаеш ли, искам да ти направя едно предложение.
- Най-после! Няколко години събираш смелост.
- Днес се реших да ти предложа...Нека се разделим с добро.