В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...
На стоп един тираджия качил една страхотна руса мадама за морето. Като си поговорили и изминали 50 тина километра шофоьрчето казало:
- Виж трабва да те наеба за да продължиме иначе те отебвам в тия пущинаци и не ми пука.
- То се е видяло - казала мацката - но ще те помоля да е отзад, щото не искам приятелят ми, дето ме чака сега на морето да ме има разхлопана, нали ме разбираш?
- Добре бе няма проблем - и я отпердашил на задна прашка у задния двор тираджията и не къде да е ами в кабината на тира.
До морето това се случило още три, четири пъти.
Като стигнали в Бургас Мацката слиза от тира и шофьорчето я изпраща с лукава усмивка:
- Ние тираджийте си знаеме работата, а?
Мацката дръпнала русата перука и с вече по-дебел глас казала:
- Ский брато за вас незнам ама и ние педерунгелите не оставама назат, а?