Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат:
- Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?!
- А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович...
- Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото.
Велосипедистът Симеон се ослушва:
- Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба!
- Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...
Полицаи звънят на вратата на един апартамент. Отваря мъж и се представя:
– Здравейте господа полицаи, казвам се Петров, как мога да помогна?
Полицаите:
– Днес в блока е станал инцидент, опишете как мина денят ви.
– Ами събудих в 6:30, направих си чикия, после станах, сложих си кафе и докато го чакам да стане си ударих една чикия, после изпих кафето и пак си ударих една чекия, след това се изсрах, изкъпах се и пак си направих чикия. Нo след това към 9:00 си приготвих закуска, хапнах, дойде ми силата и си дръпнах една чикийка, рзходих се в парка, прибрах се за обяд и пак си направих чикия, към 15:00 някои звънна, аз отворих нацепих му един юмрук в зъбите, бих му два шута, а след това вече не си спомням дали си направих чикия...