Един дядо казал на своята баба:
- Бабо, иди да ми купиш лукчета че ме боли гърлото!
Бабата тръгнала, обаче по пътя попитала един младеж:
- Момче, извинявай от къде мога да купя лукчета?
Младежа й казал:
Ето там - като посочил публичния дом.
Бабата тръгва и като стигнала видяла една дълга опашка от хора. Какво да прави и тя се наредила на опашката.
Минал един младеж и й вика:
- Бабо, и ти ли ма?
- Ти не ме гледай че съм стара. Знаеш ли как ги смучкам? - казала бабата.
Добре дошли в 21-ви век! Телефон БЕЗ жици. Кухня БЕЗ огън. Кола БЕЗ ключ. Храна БЕЗ мазнини. Млади БЕЗ работа. Управляващи БЕЗ скрупули. Връзки БЕЗ основи. Отношения БЕЗ внимание. Жени БЕЗ страх. Деца БЕЗ бащи. Мъже БЕЗ топки. Чувства БЕЗ сърце. Образование БЕЗ стойност. Младежи БЕЗ възпитание. Всичко става БЕЗ, даже и надеждите са БЕЗ край! И всичко това ме оставя БЕЗ думи...