Българин, французина и американец попаднали след корабокрушение на самотен остров. Първата им работа след, като им свършили запасите от храна, била да се разберат, кой, кога ше търси храна с уговорката, че на всяка цена трябва да има нещо за ядене, даже и ако се наложи да реже нешо от себе си. Първия ден търсил французина търсил, търсил ама нишо не намерил. Наложило се да отреже от едното си бутче и така изкарали вечерта. На втория ден американеца търсил но и той не намерил, наложило се да отреже от гърдите си. На третия ден дошъл ред на нашия, търсил, търсил обаче не намерил и той, като се връщал се чудил, какво да направи. Когато се прибрал, онези го чакали с нетърпение, свалил си той гащите а те възкликнали Ооо... КОЛБАС. К’ъв колбас ве по едно кремче и си лягате отвърнал им той.
Жена, току- що прибрала се от командировка, пита малката си дъщеричка:
- Как беше? Слуша ли, докато ме нямаше? Не плака, нали?
- Да, мамо- отговаря детето,- слушах. А в сряда и в петък бавачката спа в леглото ми.
- Не се казва така- поправя я бащата. - Правилно е да кажеш: "Бавачката спа при мен в леглото."
- Не, тате, ти бъркаш! - протестира момиченцето. - При теб тя спа в четвъртък...