Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
— … последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
— Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… — … а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Мечо Пух и Прасчо отишли за мед. Откраднал Мечо меда, а Прасчо му казал:
- Мечо, ти яж първи, а после аз.
Съгласил се Мечо, но се унесъл и забравил за Прасчо. Изял всичкия мед и се изтегнал на сянка. Прасчо го изгледал въпросително и му казал:
- Мечо, защо направи така, нали обеща да си го разделим?
А Мечо Пух го изгледал пренебрежително и отсякъл:
- Мълчи Бе Прасе не виждаш ли, че ми е тежко!