На сцената Марк Фарнър рядко изглежда като човек, който просто изпълнява песни. С китара в ръце и глас, изграден от блус, ритъм енд блус и тежък рок, той се превръща в лицето на Grand Funk Railroad – група, родена във Флинт, Мичиган, но достатъчно шумна, за да стигне до най-големите американски сцени. Днес Фарнър навършва 78 години.

Роден е на 29 септември 1948 г. във Флинт. В семейството му музиката идва естествено – майка му пее, а баща му свири на китара и саксофон. Като млад Фарнър преминава през няколко местни групи, сред които The Pack, където свири заедно с барабаниста Дон Брюър. Именно от това партньорство започва историята на Grand Funk Railroad.

Триото, което превзе стадионите
През 1969 г. към Фарнър и Брюър се присъединява басистът Мел Шахър. Така се оформя триото, което съчетава блусова основа, мощен сценичен звук и директни песни за войната, любовта и живота на обикновения човек. Първият албум, On Time, излиза същата година.

Началото е толкова стремително, че само две години по-късно Grand Funk Railroad продава 55 000 билета за концерт на стадион „Шей“ в Ню Йорк за 72 часа – по-бързо от „Бийтълс“ при тяхното шоу на същото място. Този успех идва преди най-големите хитове на групата и показва колко силна е връзката ѝ с публиката.

Фарнър е авторът и вокалистът зад I'm Your Captain (Closer to Home) – песен с необичайна за хардрока драматургия, която започва като интимна изповед и постепенно се разгръща в епично изпълнение. Следват We're an American Band, The Loco-Motion, Some Kind of Wonderful и Bad Time. Две от тях стигат до първото място в американската класация, а други две влизат в Топ 5 на Billboard Hot 100.

Историята зад една от най-популярните песни
Фарнър има особена роля в създаването на We're an American Band. В интервю той разказва, че е предложил да бъде използвана каубел – малка метална перкусия, която се чува още в началото. По думите му е написал музиката, хармониите и промените в песента, макар официално авторството на текста да е на Брюър.

„Опитвах се да говоря на хората чрез песни – да спрат войната и да ги накарам да мислят“, казва Фарнър.
Паметна остава и една от най-хаотичните вечери в историята на групата. След успеха на We're an American Band музикантите организират празненство с огромна торта в хотел в Бевърли Хилс. Започва хранителна битка, тортата стига до тавана, а сметката за почистване и щетите е 50 000 долара. След това групата получава забрана да се връща в хотела.

От соловите албуми до леката китара
След първото разпадане на Grand Funk Railroad през 1976 г. Фарнър започва солова кариера. По-късно записва и християнска музика, а през 1994 и 1995 г. е част от турнето на Ringo Starr & His All-Starr Band, където свири редом до музиканти като Ранди Бахман, Джон Ентуисъл и Феликс Кавалиери.

Здравословни проблеми не го отдалечават от сцената, но променят начина, по който свири. След операция на врата лекарите го съветват да не използва тежки китари. „Имах операция и лекарят ми каза: „Без тежки китари“, разказва Фарнър пред Guitar World. Затова той избира Parker Fly – инструмент, който тежи около пет паунда и му позволява да продължи концертите си.

През 2012 г. на Фарнър е поставен пейсмейкър. Въпреки това той продължава да записва и да излиза на сцена с Mark Farner's American Band. Сред по-новите му проекти е албумът Closer To My Home, в който се връща към песента, белязала кариерата му – нова версия на I'm Your Captain (Closer to Home).

Марк Фарнър остава свързан с Grand Funk Railroad не само заради хитовете, а и заради начина, по който те звучат: шумно, открито и без дистанция между сцената и публиката. Песните му продължават да напомнят за времето, когато едно трио от Флинт можеше да продаде цял стадион за три дни и да превърне личната си история в общ рокендрол хор.