Има още една, и според мен доста по-сериозна хипотеза защо темата на днешното заседание на Съвета за сигурност към Министерския съвет е засекретена.

Възможно е да става дума за информация за нова ескалация на руските хибридни или други действия срещу европейски държави.

Контекстът от последните дни е твърде показателен.

На 17 септември полският премиер Доналд Туск заяви пред парламента, позовавайки се на разузнавателни оценки, че Русия подготвя възможни хибридни удари с дронове и ракети срещу държави, подкрепящи Украйна, включително Полша. По думите му съществува реален риск дронове или ракети да навлязат в територия на държави от НАТО и да бъдат представени като „случайни инциденти“, чиято цел е да подкопаят единството на Алианса и готовността му да приложи член 5.

В същото време Франция събира на закрито основните политически сили и кандидатите за президент, за да обсъдят „бързото влошаване“ на международната ситуация и последиците за сигурността и енергетиката.

Това вече не е обичайният европейски разговор за войната в Украйна. Това е разговор за разширяване на риска извън украинското бойно поле.

И тук възниква въпросът:

Ако българските служби са получили от партньорски служби конкретна информация за потенциална руска ескалация, секретността вече има съвсем логично обяснение. Може да става дума за разузнавателни оценки, конкретни цели, срокове, уязвимости, кибератаки, саботаж, дронове, критична инфраструктура или сценарии за реакция.

И още нещо важно.

Такова заседание не би било само за оценка на заплахата. То би трябвало да е и за подготовка на държавата.

Какво правим при удар или инцидент във въздушното пространство? Как защитаваме критичната инфраструктура? Как реагираме при кибер атака или саботаж?Как координираме службите, армията, МВР и гражданската защита? Как комуникираме с НАТО и съюзниците?

Точно тези въпроси биха обяснили много по-добре едно спешно и закрито заседание.

И тук идва политическият проблем за РуменРадев.

Ако информацията наистина показва конкретна руска заплаха, вече не става дума само за политическата формула „мир срещу война“, за селективното миролюбие на Радев. Едно е политическата позиция за начина, по който трябва да приключи войната, което е относителна безопасна тема. Съвсем друго е оценката на западните служби за конкретна заплаха за националната сигурност на страни от НАТО и за нуждата от колективен отговор.

Тези две неща не могат да бъдат смесвани.

И точно за това е интересно какво ще последва.

Ако днешното заседание е свързано с реална разузнавателна информация за руска ескалация, след него би трябвало да има не просто декларации, а конкретни мерки за повишаване на готовността.

Тогава схемата би изглеждала така:

разузнавателна информация от партньорски служби → българските служби → оценка на заплахата → Съвет за сигурност → конкретни мерки.

Ако е така, секретността е разбираема.

Ако не е така, възниква другият въпрос:

Защо темата на заседанието трябва да бъде тайна?

Защото в момента има две напълно различни хипотези.

Едната е вътрешнополитическа - институционална игра около президента, правителството и КСНС.

Другата е много по-сериозна - България да е получила информация за потенциална ескалация на руската хибридна война срещу държави от ЕС и НАТО.

На фона на предупреждението на Туск и извънредните консултации в Париж и Рим втората хипотеза вече не изглежда като екзотична спекулация.

И тук идва най-важния въпрос и обяснение защо срещата е засекретена, дори като тема, докато в други страни не е.

Защото ако Радев откаже за пореден път да припознае заплахата от Русия и излезе с опорката, че няма да въвлича България във войната, тоест не изпълни задълженията по член 5, ако той бъде активиран, то това де факто ще означава, че вече не сме членове на НАТО.

Илиян Василев