Космическите сили на САЩ потвърдиха, че страната вече разполага с оръжия в орбита, предназначени да защитават американските военни сили от действия на враждебни държави. „Съединените щати разполагат с оръжия за контрол на Космоса в орбита, способни да защитават съвместните ни въоръжени сили от враждебни действия на противника“, заяви говорител на Космическите сили, цитиран от световните агенции. По думите му т.нар. контрол на Космоса включва всички способности, необходими за установяване и поддържане на превъзходство в космическата среда.

Те могат да бъдат както кинетични – чрез физическо въздействие върху вражески системи, така и некинетични, например чрез електронни или други средства. От Космическите сили подчертават, че тези способности могат да бъдат използвани както за нападателни, така и за отбранителни цели.

Космосът се превръща във военна арена

Космическото пространство все по-често се разглежда като ключова част от националната сигурност. Причината е, че огромна част от световната икономика и съвременните военни операции зависят от сателити и друга космическа инфраструктура.

Някога основно поле за демонстрация на технологично превъзходство по време на Студената война, днес космосът се превръща в стратегическа арена, в която държавите се конкурират за военно и технологично предимство.

САЩ създадоха Космическите сили през 2019 г., за да отговорят на това, което американската армия определя като „нарастваща заплаха от стратегически конкуренти“.

Особено внимание Вашингтон обръща на Китай и Русия. Според американските военни двете държави разработват нови системи, които трябва да увеличат ефективността на въоръжените им сили и да намалят зависимостта им от американски космически услуги.

Паралелно с това Пекин и Москва развиват и изпитват способности за противодействие на космически системи – технологии, които могат да ограничат или нарушат използването на сателити и друга космическа инфраструктура от противника.

Според Космическите сили на САЩ китайската армия разглежда Космоса като важен фактор в бъдещи конфликти. Пекин очаква космическите технологии да подпомагат високоточни удари на големи разстояния, както и да позволяват на една държава да лиши противника си от достъп до базирана в космоса информация.

Китай едновременно с това развива космическите си и противокосмическите си способности като част от мащабната модернизация на въоръжените си сили.

Русия от своя страна продължава да поддържа една от най-големите космически програми в света. Въпреки финансовите затруднения и международната изолация страната остава значим фактор в космоса, посочват от американските Космически сили. Според тях Москва също разглежда орбита като потенциално бойно поле и смята, че превъзходството в него може да се окаже решаващо за изхода от бъдещи конфликти.

Какво позволява космическото право

Потвърждението на САЩ, че вече разполагат с оръжия в орбита, поставя и въпроса доколко подобни действия са съвместими с космическото право. Отговорът не е еднозначен, тъй като действащите правила не забраняват изцяло разполагането на оръжия, а поставят конкретни ограничения в зависимост от вида на оръжието и мястото, на което се намира.

Основният документ, който урежда използването на космическото пространство, е Договорът за космоса от 1967 г. Той е ратифициран от САЩ, Русия, Китай и повече от 110 други държави и поставя основните правила за дейностите извън Земята. Сред най-важните му разпоредби е забраната за извеждане в орбита около Земята или разполагане в Космоса на ядрени и други оръжия за масово унищожение. Същото ограничение важи и за поставянето им на Луната или други небесни тела.

За самите небесни тела правилата са още по-строги. Те трябва да бъдат използвани за мирни цели, като договорът забранява изграждането на военни бази, провеждането на военни маневри и изпитването на оръжия там.

В околоземна орбита обаче ситуацията е различна. Договорът от 1967 г. не забранява изрично всички конвенционални оръжия. Това означава, че противоспътникови системи, оръжия с насочена енергия, кинетични средства или технологии за радиоелектронна борба не попадат автоматично под забраната, стига да не включват оръжия за масово унищожение.

Тъкмо тази разлика е в основата на голяма част от споровете около милитаризацията на космоса. САЩ и други западни държави традиционно тълкуват изискването за използване на космоса за „мирни цели“ като забрана на агресивните действия, а не непременно на всяка военна дейност. Затова наличието на военни сателити и други отбранителни системи в орбита само по себе си не се приема като нарушение на договора.

Международното космическо право не се изчерпва с Договора за космоса. Към него се добавят Споразумението за спасяване от 1968 г., което урежда оказването на помощ и връщането на астронавти, Конвенцията за отговорността от 1972 г., която определя отговорността на държавите за щети, причинени от техни космически обекти, както и Конвенцията за регистрацията от 1975 г., изискваща държавите да регистрират изстреляните от тях космически обекти.

В космоса се прилагат и основни принципи от Хартата на ООН, включително забраната за заплаха или използване на сила срещу друга държава и правото на самоотбрана. Това означава, че дори дадена система да не е забранена като оръжие според космическите договори, нейното използване срещу друга държава може да наруши други норми на международното право.

Голяма част от действащата правна рамка обаче е създадена през 60-те и 70-те години на миналия век, когато достъпът до космоса беше ограничен основно до САЩ и Съветския съюз. Днес ситуацията е коренно различна – в орбита работят десетки държави и множество частни компании, а технологиите позволяват дейности, които трудно могат да бъдат разграничени като изцяло граждански или военни.

Особено сложен е въпросът с технологиите с двойна употреба. Един спътник може например да бъде разработен за ремонт или отстраняване на космически отпадъци, но същата технология да му позволява да се приближи до чужд сателит и да го повреди. Именно това затруднява създаването на ясна международна дефиниция за това какво представлява космическо оръжие.

През последните години има опити да бъдат създадени нови международни правила, които да ограничат въоръжаването на космоса. Предложения за договор за предотвратяване на разполагането на оръжия в Космоса обаче остават блокирани заради разногласия между големите космически сили и липсата на ефективни механизми за проверка.

В резултат космосът днес е едновременно регулирана и до голяма степен непълно регулирана среда. Международното право категорично забранява някои от най-опасните оръжия, но не съдържа обща забрана за всички конвенционални военни системи в орбита. Именно тази правна граница оставя широко пространство за развитие на технологии, които могат да бъдат използвани както за защита, така и за водене на военни действия в космоса.