Величието на една държава не се измерва с размера на нейната карта, а с това доколко гражданите ѝ виждат собственото си бъдеще в рамките на тази карта. 6 септември 1885 г. е символ на Съединението в българската история. Съединението на Княжество България и Източна Румелия е политически акт с огромно значение, който променя баланса на силите на Балканите. Но 141 години по-късно не е достатъчно да гледаме на тази дата единствено през призмата на историческата победа. Днес трябва да зададем един много по-важен въпрос: България, която през 1885 г. успя да обедини своите територии, успява ли през 2026 г. да обедини своите граждани, региони, икономически възможности и общото си бъдеще? Защото в съвременния свят държавите вече не стават силни само като пазят границите си. Издигат се онези държави, които съхраняват човешкия си капитал, задържат младите хора, ограничават корупцията, укрепват институциите, включват малцинствата в обществения и държавния живот и изграждат икономически връзки със своите съседи. Именно оттук трябва да започне новото Съединение на България.

1885 Е ИСТОРИЯ, НО 2026 Е ВЪПРОС НА СТРАТЕГИЯ България от 1885 г. е млада държава, която се опитва да разшири политическото си пространство сред интересите на Великите сили. България през 2026 г. е член на Европейския съюз и НАТО и е изправена пред съвсем различни предизвикателства. Днешната заплаха Не е Турция. Не са турците. Не са помаците. Не са и българите. Истинските заплахи днес са други: демографският срив, изтичането на млади хора, регионалното изоставане, корупцията, влиянието на организираната престъпност върху държавата, недоверието към институциите, политическата фрагментация и общественото разделение. Следователно българската политика трябва да изразходва енергията си не за възкресяване на враговете от миналото, а за решаване на проблемите на бъдещето.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕ ОТВЪН, А ВЪТРЕ В ДЪРЖАВАТА Една държава може да отслабне и без чужда армия да прекоси границите ѝ. Ако доверието в съдилищата изчезва; ако лоялността измества професионализма; ако обществените поръчки се превръщат в средство за обогатяване на определени кръгове; ако младите казват: „Тук нямам бъдеще“ и напускат страната; ако малките градове и селата се обезлюдяват, докато всичко се концентрира в столицата; тогава държавата постепенно започва да губи собствените си хора. Това е стратегическата заплаха. В XXI век националната сигурност не може да означава единствено армия, самолети, танкове и охрана на границите. Правосъдието също е национална сигурност. Демографията е национална сигурност. Образованието е национална сигурност. Борбата с корупцията също е национална сигурност.

АКО СОФИЯ РАСТЕ, А РОДОПИТЕ СЕ ОБЕЗЛЮДЯВАТ, СЪЕДИНЕНИЕТО ОСТАВА НЕДОВЪРШЕНО През 1885 г. въпросът е бил териториалното обединение. Днес България има нужда от регионално обединение. Между София и Кърджали не трябва да има пропаст във възможностите. Родопите, Лудогорието, Шумен, Разград, Силистра и останалите региони не могат да бъдат припомняни само преди избори. Държавата трябва да се запита: Защо един млад човек, завършил образованието си в Кърджали, не вижда бъдещето си там? Защо селата се обезлюдяват? Защо хората търсят бъдещето си в Германия, Нидерландия и други европейски държави? Когато една държава не може да задържи гражданите си на собствената си територия, тя не губи само население. Тя губи бъдеще. Затова България се нуждае от дългосрочна Стратегия за регионално равновесие. Инвестиционните стимули, модерният транспорт, цифровата инфраструктура, професионалното образование, трансграничната търговия и сътрудничеството между университетите и бизнеса трябва приоритетно да достигнат до регионите, които губят население.

ДА СЕ ГЛЕДА НА ТУРЦИТЕ КАТО НА ПРОБЛЕМ Е СТРАТЕГИЧЕСКА ГРЕШКА Тук стигаме до въпрос с огромно значение за дългосрочното бъдеще на България. В определени исторически периоди към българските турци се е гледало като към проблем на сигурността. Тази философия трябва окончателно да остане в миналото. Защото при правилна държавна политика българските турци могат да бъдат един от стратегическите активи на България. Погледнете икономическите отношения между България и Турция. Погледнете Балканите. Черно море. Европейските транспортни коридори. Връзките на Европа с Турция и Азия. Българските турци познават езика, културата и обществената среда от двете страни на границата. Това е естествен човешки мост. Да бъде пренебрегван подобен потенциал не е стратегическо мислене. Напротив – той трябва да бъде използван в образованието, дипломацията, бизнеса, местното самоуправление, централната администрация и международните отношения. Българските турци не трябва да бъдат разглеждани като общност, която трябва да бъде държана настрана от България, а като граждани, които могат да свързват България с Турция и един много по-широк регион. НО И БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНЯТ СТРАТЕГИЯТА СИ Отговорността обаче не принадлежи единствено на държавата. Турската общност също трябва да промени начина, по който мисли за своето политическо бъдеще. Вече не е достатъчно да питаме: „Кой ще защитава нашите права?“ Новият въпрос трябва да бъде: „Как ще участваме в управлението на държавата с по-подготвени и по-компетентни кадри?“ Това е голяма промяна в мисленето. Не е достатъчно турските младежи да бъдат възпитавани само като избиратели на една или друга партия. Необходими са: юристи, икономисти, инженери, дипломати, академици, журналисти, предприемачи, общински ръководител и държавници. Целта не трябва да бъде просто изпращането на няколко турски депутати в Народното събрание. Трябва да възпитаме хора от турски произход, способни да поемат отговорност за управлението на цяла България. Младият турчин не трябва да мисли единствено за политиката в Кърджали. Трябва да мисли за София. За Истанбул. За Брюксел. За Балканите. За Европа.

ЛИНИЯТА БЪЛГАРИЯ–ТУРЦИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРОЧЕТЕНА ПО НОВ НАЧИН Географското положение на България е изключително важно. За Турция България е един от естествените сухопътни пътища към Европа. За България Турция отваря връзки към Черно море, Кавказ, Централна Азия и Близкия изток. Затова отношенията България–Турция не трябва да остават само на равнището на дипломатически посещения. Новата епоха изисква сътрудничество в транспортните коридори, енергийните връзки, логистиката, модернизирането на граничните пунктове, промишлените инвестиции, университетите, туризма и трансграничната търговия. Капъкуле–Капитан Андреево не е просто граничен пункт. Това е една от стратегическите артерии между Турция и Европа. Пловдив не е само исторически град. Той може да укрепва ролята си като ключов логистичен и индустриален център на Балканите. Кърджали също не трябва да бъде разглеждан единствено като регион със значително турско население. Той може да се превърне в един от важните южни центрове на българо-турското икономическо сътрудничество. Когато погледнем картата по този начин, дори въпросът за малцинствата придобива различно стратегическо значение.

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕ: ТРАНЗИТНА ДЪРЖАВА ИЛИ РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР? През следващите години значението на Балканите ще нараства. Сигурността в Черно море, бъдещата архитектура на европейската сигурност, енергийните маршрути и транспортните връзки между Европа и Азия отново поставят региона в стратегическия център. Пред България стои важен избор: Ще бъде ли просто транзитна държава или ще се превърне в регионален център? Едно е камиони и влакове просто да преминават през територията ти. Съвсем друго е върху тези потоци да изграждаш индустрия, логистика, технологии, инвестиции и работни места. България трябва да избере втория път. А Турция в тази картина не трябва автоматично да бъде разглеждана като конкурент, а като стратегически партньор там, където интересите на двете държави съвпадат.

ДА ПОМНИМ МИНАЛОТО, БЕЗ ДА СТАВАМЕ НЕГОВИ ЗАЛОЖНИЦИ Всичко това не означава миналото да бъде забравено. Насилствената смяна на имената не трябва да бъде забравяна. Изселванията не трябва да бъдат забравяни. Белене не трябва да бъде забравян. Страданията на хората заради тяхната идентичност трябва да бъдат изследвани и документирани. Но целта на историческата памет не трябва да бъде създаването на нова омраза. Смисълът на паметта е една и съща грешка никога повече да не бъде повторена. Ако българските деца бъдат възпитавани да се страхуват от турците, а турските деца – да мразят българите, България няма да спечели. Ще спечелят онези, които имат интерес обществото да бъде разделено. Затова историята, която предаваме на следващото поколение, не трябва нито да прикрива истината, нито да произвежда отмъщение. Тя трябва да бъде история, която документира, признава, помни и помирява.

НОВИЯТ СМИСЪЛ НА 6 СЕПТЕМВРИ: ДЪРЖАВАТА ДА БЪДЕ ПО-СИЛНА ОТ МАФИЯТА Ако 6 септември действително е Денят на Съединението, днешното българско общество се нуждае от нова обща кауза. Тази кауза не трябва да бъде етнически национализъм. Тя трябва да бъде: чиста, справедлива и работеща държава. Българин, турчин, помак или ром – исканията трябва да бъдат общи: Държавата да не бъде разграбвана. Обществените средства да не се превръщат в богатство на тесни кръгове. Съдът да бъде независим. Връзките между организираната престъпност и политиката да бъдат прекъснати. Държавната администрация да се изгражда върху професионализъм и заслуги. Всеки, който е извършил корупционно престъпление, да отговаря пред закона независимо от своето име, произход или политическа принадлежност. Защото корупцията няма етническа принадлежност. Откраднатите обществени средства са откраднати както от бъдещето на българското, така и от бъдещето на турското дете. Именно тази обща борба може да се превърне в основата на истинското обществено съединение на България.

„СЪЕДИНЕНИЕ 2035“ – НОВА НАЦИОНАЛНА ВИЗИЯ Ако искаме да пренесем духа на 6 септември в XXI век, не са достатъчни церемонии и историческа носталгия. България може да формулира една нова национална визия – „Съединение 2035“. Нейните стратегически цели могат да бъдат ясни: Да задържим хората в страната. Да намалим различията между регионите. Да освободим държавата от корупционни зависимости. Да включим малцинствата пълноценно в процеса на вземане на решения. Да разширим икономическите връзки с Турция. Да превърнем България в транспортен, логистичен и енергиен център на Балканите. Да обединим младото поколение около идеята за обща България. Тогава 6 септември няма да остане само дата, на която си спомняме 1885 година. Той може да се превърне във философия за бъдещето.

ПРЕЗ 1885 Г. СЕ ОБЕДИНИ КАРТАТА. ДНЕС Е ВРЕМЕ ДА ОБЕДИНИМ ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВОТО Поколението от 1885 г. е имало проблем с границите. Нашето поколение има много по-сложна задача: да възстанови доверието между държавата и гражданина. Защото най-опасните граници, които могат да разделят една държава през XXI век, вече не винаги се намират върху географската карта. Те се появяват в съзнанието на хората: турчин срещу българин; столица срещу провинция; богат срещу беден; държава срещу гражданин; младото поколение срещу старата политическа система. Докато тези невидими стени не бъдат разрушени, Съединението няма да бъде напълно завършено. Затова може би най-важното послание на 6 септември 2026 г. трябва да бъде: Не е достатъчно да се гордеем, че през 1885 г. сме обединили териториите. Трябва да се запитаме дали през 2026 г. сме способни да обединим хората около едно общо бъдеще. Защото силната България на бъдещето няма да бъде България с по-големи граници. Тя ще бъде България с по-силни институции, по-справедлива държава, млади хора, които не искат да я напускат, и граждани, които независимо от етническия си произход могат свободно да кажат: „Това е и моята родина. Това е и моята държава. Тук виждам бъдещето на децата си.“ Ако България постигне това, тя ще осъществи своето второ голямо Съединение. Първото беше съединението на териториите. Второто трябва да бъде съединението на хората, държавата и бъдещето.

Рафет УЛУТЮРК Председател на BULTÜRK