Младият народен певец и изследовател за издирването на забравени песни, капанското наследство и отговорността да съхраним паметта на поколенията

1. Г-н Кирилов, Вие сте от младото поколение хора, които не просто изпълняват народни песни, а ги издирват, записват и връщат към живот. Кога разбрахте, че това вече не е само увлечение, а отговорност?

Народната песен винаги е била част от моя живот. Винаги съм пеел и носил песента на моя род дълбоко в сърцето си – както правя и днес! Истинската промяна настъпи, когато започнах да се срещам с възрастните хора, жени и мъже по селата и да записвам песни, които никога не са били публикувани, а пети само в самодейните колективи към местните читалища и клубове. Тогава разбрах, че ако не ги съхраним днес, утре те могат да изчезнат завинаги – вече наблюдаваме този момент. Всяка песен носи своята история, съдба, език, местен диалект и частица от духовния свят на хората, които са я създали. Така реших да кръстя и първия си сборник с автентични народни песни от капанския край „77 песни, имена, истории“ от Северняшката фолклорна област. Именно тогава моето увлечение се превърна в мисия – да издирвам, записвам, съхранявам и предавам това богатство на следващите поколения, защото фолклорът не е само минало, а жива връзка между хората.

2. Обикаляте села, срещате се с възрастни хора и записвате песни, които понякога помнят само те. Случвало ли Ви се е да осъзнаете, че ако не бяхте отишли при конкретен човек, една песен можеше просто да изчезне?

Да, случвало ми се! Именно това е една от причините да приемам изследователската дейност като моя мисия, а не просто като част от професионалния си път като певец. Срещал съм хора, които пазят в паметта си песни, предавани от поколение на поколение, без те някога да са били записвани или дори изпълнявани на сцена. Песни находки, които са се предавали дълго в един род. Имало е случаи, в които възрастни жени са ми казвали: „Само аз я знам тази песен. След мен няма кой да ти я изпее.“ Това още повече ме мотивира да се захвана със събирането на песни и да ги издавам в сборници, за да останат напред в музикалната история на българското народно творчество.

3. Коя е най-необикновената история, която сте чули по време на тези срещи и която продължавате да помните?

Нямам конкретна такава. Всяка една среща с хората оставя следа в мен и помня дълго. Най-често хората ми разказват за своето детство, за спомените си, когато са били в активния живот на селото – част от творческите колективи. Разказват ми за песните, за историите им и за пребиваването им на тази земя. Усещам често и тъга в гласа им, мъчно им е, че с тях си отива една културна памет, песни, обичаи и много познания и спомени, които не могат да предадат на младото поколение, защото често ми казват „Никой не се интересува от това“. Това е тъжно! Нека по-често се замисляме за нашите възрастни хора и за това какво носят и пазят със себе си – нещо, което ние трябва да научим и разберем.

4. Роден сте в Търговище, животът и професионалната Ви дейност са свързани с Попово, а изследователският Ви интерес е насочен и към капанците. Какво Ви даде този край като човек и като изпълнител?

Този край ми даде изключително много – и като човек, и като изпълнител. Поповският край е богат на традиции, песни, обичаи и хора с невероятна памет за миналото. Роден съм в Търговище, а професионалният и житейски път ме свърза с Попово и с многото села около него. В Попово творя и се уча от дете, израснах и продължавам да го правя. Работя и творя, развивам се и съм много благодарен за това. Именно срещите с хората тук ме научиха да гледам на фолклора не просто като на изкуство, а като на жива памет. Като изпълнител този край ми даде богат песенен материал и характерен стил. А интересът ми към капанската традиция ме срещна с много интересни хора, някои от които творят и днес.

5. Капанският фолклор остава сравнително малко познат на широката публика. Какво го отличава и коя негова особеност бихте искали повече българи да познават?

Капанският фолклор е изключително богат и именно в това се крие неговата голяма стойност. Той е съхранил особен език, характерна песенна традиция, мелодии, обичаи, носии, шевици, които го отличават от фолклора на съседните етнографски области. Това, което най-силно ме впечатлява, е неговата цялостност – при капанците песента, обичаят, носията и празникът не са отделни елементи, а части от една обща система от вярвания и ценности. Бих искал повече българи да познават именно тази жива памет на капанците – не само да виждат красивата носия или да чуват характерната песен, а да разбират какво стои зад тях. Защото зад всеки орнамент, всяка песен и всеки обичай има послание. Аз изпълнявам капанските песни с огромно отношение и винаги пазя диалектната форма. За мен капанският фолклор е живо наследство и силна връзка с родовата памет.

6. В Родопите народната песен има изключително силно присъствие. Откривате ли нещо общо между отношението към песента в Родопите и в Североизточна България, въпреки големите различия между фолклорните области?

Всеки човек има душа, така е и при песента. Душата на песента може да я усетиш тогава, когато певецът я изпълни със своята душа. Песента трябва да бъде преживяна, за да може да докосне и разкаже своята история. Душата е тази, която е обща в песните на Севера и Родопите. Източносеверняшката област и в частност капанската е била много пъти погазвана през годините – годините на робство. Годините, когато хората са били в черно. Същото е и в Родопите – робство, тъга и усилен земеделски труд. А душата на песента е волна, тя може да лети и да покорява дори и най-трудните моменти на човешката психика.

7. Кърджали е място, в което различни етноси, религии и музикални традиции живеят един до друг. Може ли фолклорът да бъде по-добър език за разбирателство между хората от политиката и публичните декларации?

Фолклорът винаги е бил проводник, къде на вярвания, къде на традиции, къде е бил използван и за политически цели. Българският фолклор е нещо велико. Той трябва да бъде пазен и хората, които работят с него, много внимателни! Фолклорът не трябва да е разделител. Фолклорът е обединител на мисли, цели и идеи. Политиката няма място във фолклорното изкуство. Политиците са тези, които могат да помагат, за да се развива и да допринася за положителната реклама на България.

8. Българският фолклор винаги е изпитвал влиянието на съседните култури. Къде според Вас свършва взаимното културно обогатяване и започва загубата на собствената идентичност?

Според мен взаимното културно обогатяване е нещо естествено и неизбежно. Българският фолклор през вековете е общувал със съседните култури и именно това многообразие го прави толкова богат. Влиянията сами по себе си не са заплаха – напротив, те могат да обогатят традицията, когато са приети естествено и не заличават нейния характер.

Границата според мен е там, където започнем да губим паметта за собствения си произход и престанем да разпознаваме кое е наше. Да приемаш чуждото не означава да се отказваш от своето. Напротив – човек, който познава добре собствената си култура, може спокойно да уважава и чуждата култура.

9. Днес народната музика присъства едновременно на селския събор, на голямата концертна сцена и в социалните мрежи. Къде се чувства най-добре?

Песента и свирнята са произлезли от село – от селския мегдан, малките улички и големите сърца на хората. Казват за човек, че тежи на мястото си откъдето е. Така е и във фолклорната музика – на селския събор мисля, че е най-добре. Разбира се, концертната зала дава друг облик и възможност на песента, а социалните мрежи са начин за по-лесно и широко рекламиране и представяне – нещо също много важно.

10. Социалните мрежи дават огромна публика и на фолклорните изпълнители. Помагат ли те на истинската народна песен, или понякога я превръщат в продукт, който трябва да бъде кратък, ефектен и лесно продаваем?

Социалните мрежи безспорно дават огромни възможности на фолклора. Благодарение на тях една народна песен може да достигне до хора, които никога не са имали възможност да я чуят на живо, дори и най-отдалечените кътчета на света. Те са особено ценни за младите, защото именно там е тяхното ежедневие и чрез тези платформи можем да ги срещнем с българската традиция, песен, танц, обичай. Понякога стремежът към повече гледания, харесвания и популярност води до съкращаване на песента, промяна на стила или представянето ѝ по начин, който е по-ефектен, но не е правилен. Тогава има опасност народната песен и родова памет да се превърнат в нещо, което не е истинско и не носи заряда, който автентично има заложен.

11. Има млади изпълнители с прекрасни гласове и отлична вокална подготовка. Достатъчно ли е обаче да пееш добре, за да бъдеш истински народен певец?

За да си народен певец трябва да имаш много дадености и възможности. Най-важното нещо е да имаш дарбата от Бог и да бъдеш човек със своята публика. Да даваш отношение, уважение и внимание на хората, които те следват. Истинският народен певец живее с песента ежеминутно. Народният певец е вярващ човек. Добрата подготовка, техника и вокалообразуване са важни, но не могат да ти дадат обичта на обикновените последователи на народната песен.

12. Като човек, който работи с млади изпълнители, какво им липсва най-често - търпение, познание за традицията, сценична култура или житейски опит?

На младите изпълнители най-често им липсва търпение. Имат огромното желание всичко да се случва веднага. Имат желание да пеят на големи сцени, да вземат веднага златни медали, да печелят купи, но това не става лесно. Всеки един човек минава през много изпитания, за да достигне до желаната точка или цел, а търпението и житейският опит са най-добрите съветници.

13. Вече сте директор на Дом на културата „Димо Коларов“ в Попово. Как се променя гледната точка към културата, когато освен творец трябва да бъдете и човекът, който организира, търси средства и носи отговорност?

Когато станеш директор на културна институция, гледната ти точка към културата неизбежно се променя. Като творец мислиш преди всичко за това как да създадеш и представиш нещо стойностно. Като директор вече трябва да мислиш и за хората, за екипа, за публиката, за ресурсите, за партньорите и за това как една идея да се превърне в реално събитие. Отговорността е много по-голяма, защото зад всеки концерт, фестивал или културна инициатива стоят много работа, организация и ангажименти. Трябва да търсиш възможности, да привличаш партньори и средства, да убеждаваш хората, че културата не е разход, а инвестиция в общността и в бъдещето.

За мен обаче най-важното е да не изгубя твореца в себе си. Вярвам, че опитът ми като изпълнител ми помага да разбирам по-добре артистите и техните потребности. А работата като директор ми дава възможност да създавам условия не само аз да бъда на сцената, а повече хора да получат своя шанс да бъдат видими, чути и оценени – най-вече децата на Попово.

14. Малките градове често се оплакват, че младите хора си тръгват и културният живот обеднява. Може ли културата действително да бъде причина един млад човек да остане или да се върне в родния си край?

Аз съм примерът за това, че културата може да задържи един човек в родното си място. Трябва обич и много желание. Отдаденост и борба.

15. България има хиляди читалища, фестивали, събори и фолклорни формации. Това означава ли непременно, че пазим добре нематериалното си културно наследство, или понякога съхраняваме повече формата, отколкото съдържанието?

Самият факт, че в България има хиляди читалища, фестивали, събори и фолклорни състави, е нещо изключително положително. Той показва, че интересът към традицията е жив и че все още има хора, които искат да пеят, да танцуват, да пазят обичаите и да предават наученото на следващите поколения. Но това само по себе си не означава, че съхраняваме наследството в неговата цялост. Понякога наистина съществува опасност да запазим повече формата – носията, мелодията, танца, сценичната картина – а да изгубим смисъла, който стои зад тях. Затова за мен истинското съхранение започва с познаването. Когато изпълнявам една песен, трябва да знам откъде идва, в какъв контекст се е изпълнявала и какво е означавала за хората. В същото време не бива да очакваме традицията да остане напълно непроменена. Тя винаги е била жива и се е развивала заедно с хората. Важното е промяната да бъде осъзната, а не да заличава автентичността.

16. Вие сте съставител на сборници с издирени песни. Има ли още „бели петна“ – села и райони, в които песенното наследство не е записано и може да бъде безвъзвратно загубено?

Българският фолклор е необятен! Винаги може да се намери такова място. Аз самият търся и откривам, макар и трудно. Ние сме хората, които не трябва да допускаме това да се случи – загуба и изчезване на паметта и фолклорното наследство.

интервю на проф.д-р Венелин Терзиев