Когато въображението управлява биологията
В лабораториите на Университета в Осло, едно на пръв поглед обикновено изображение предизвиква фурор сред невролозите. Един обикновен бял фон, осеян с черни точки, с размазана черна дупка в центъра, разкрива една от най-тревожните мистерии на нашето зрително възприятие. Тази оптична илюзия не само е способна да заблуди съзнателния ни мозък, но дори успява да измами най-автоматичния ни рефлекс. Но ето най-странната част: един на всеки пет души остава напълно незасегнат от нея и учените не могат да обяснят защо съществува този имунитет.
Илюзия, която противоречи на биологичната логика
Илюзията за „разширяваща се дупка“ е нещо повече от просто визуален куриоз. Когато се взираме внимателно в централното черно петно, мозъкът ни спонтанно интерпретира това, което виждаме, като движение напред, сякаш се насочваме към входа на тъмен тунел.
Това илюзорно възприятие за движение задейства каскада от интересни физиологични реакции. Зениците ни автоматично се разширяват, за да пропускат повече светлина, очаквайки настъпващия мрак. Този рефлекс на зениците, обикновено задействан само от реални промени в светлината, разкрива степента, до която нашата зрителна система може да бъде повлияна от чисто въображаеми възприятия.
Д-р Бруно Лайн (Bruno Laeng), който ръководи това новаторско изследване, обяснява, че тази неволна реакция демонстрира изключителната сила на тази конкретна илюзия. За разлика от други трикове, които засягат само съзнателното ни възприятие, този успява да проникне в автоматичните механизми на нервната ни система.
Пример за илюзорно разширяващ се централен регион или „дупка“. Кредит: Laeng, Nabil и Kitaoka
Загадката на невъзприемчивите
Най-интригуващият аспект на това откритие се крие в променливостта на човешките реакции. От 50-те тествани участници, приблизително 14% не са изпитали никакъв ефект от черната дупка, а този процент се увеличава до 20%, когато дупката е оцветена. Тези хора наблюдават същия образ като всички останали, но мозъците им упорито отказват да създадат илюзията за движение.
Още по-тревожно е, че тези „невъзприемащи“ не показват никаква реакция на зениците. Очите им остават напълно стабилни, сякаш гледат обикновено статично изображение. Тази пълна липса на физиологична реакция повдига фундаментални въпроси относно механизмите на индивидуалното възприятие.
Норвежките изследователи също така откриват пряка корелация между интензивността на възприеманата илюзия и силата на реакцията на зениците. Колкото по-драматично участниците съобщават, че са видели разширяването на дупката, толкова повече са се разширявали зениците им. Тази връзка предполага, че физиологичната реакция точно отразява субективното перцептивно преживяване.
Когато въображението управлява биологията
Това изследване преобръща традиционното ни разбиране за зрителните рефлекси. Досега учените смятаха разширяването на зениците за чисто автоматичен механизъм, функциониращ като „фотоклетка, отваряща врата“, по думите на Лайн.
Вместо това, резултатите показват, че зениците ни реагират не само на реалната светлина, но и на светлината, която възприемаме или дори си представяме. Това откритие поставя под въпрос предполагаемата граница между обективното възприятие и субективното тълкуване на нашата среда.
Обратният експеримент потвърждава тази хипотеза: когато изследователите представят цветна дупка черна, зениците на участниците се свиват, сякаш очите им се адаптират към по-интензивен източник на светлина. Тази обратна реакция доказва, че мозъкът активно обработва илюзорна визуална информация, сякаш става въпрос за реална промяна в околната среда.
Последици, които надхвърлят простото любопитство
Тези открития, публикувани в списание Frontiers in Human Neuroscience, откриват завладяващи пътища за разбиране на нарушенията на зрителното възприятие и обработка. Те предполагат, че нашата зрителна система функционира по-скоро като творчески интерпретатор, отколкото като обикновен пасивен приемник.
Наблюдаваната индивидуална вариабилност би могла да хвърли светлина и върху някои аспекти на неврологичните различия между индивидите. Разбирането защо някои хора се съпротивляват на тази конкретна илюзия би могло да разкрие фундаментални механизми на визуална обработка и да отвори нови терапевтични пътища.
Това изследване ни напомня, че въпреки напредналите ни познания за човешкия мозък, възприятието остава една от последните загадки на съвременната невронаука.
Справка: The Eye Pupil Adjusts to Illusorily Expanding Holes; Bruno Laeng, Shoaib Nabil, Akiyoshi Kitaoka; Front. Hum. Neurosci., 30 May 2022; Sec. Sensory Neuroscience Volume 16 - 2022 | https://doi.org/10.3389/fnhum.2022.877249
Източник: Seulement 80 % des gens peuvent percevoir cette illusion d’optique (et personne ne sait pourquoi), Brice Louvet, Sciencepost
