България ще придобие седем кораба за противоминна борба от военноморските сили на Белгия и Нидерландия, а съвместната Противоминна военноморска група на България, Румъния и Турция разширява задачите си с дейности по наблюдение и защита на критичната инфраструктура в Черно море. Решенията бяха договорени днес, 8 юли, в Анкара, Турция, в рамките на срещата на върха на НАТО.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов подписа Меморандум за разбирателство с Белгия и Нидерландия за придобиването на седемте кораба. Документът беше подписан също от министрите на отбраната на двете държави – Тео Франкен и Дилан Йешилгьоз-Зегериус.
С придобиването на корабите България ще увеличи възможностите си за морска отбрана и ще засили приноса си към Противоминната военноморска група в Черно море и към отбранителния потенциал на НАТО на източния фланг.
„Сигурността в Черно море има огромно отражение върху евроатлантическата сигурност и България се стреми да бъде надежден съюзник като допринася към общите усилия за укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО“, заяви министър Стоянов.
Паралелно с това България, Румъния и Турция се споразумяха да разширят задачите на създадената през 2024 г. Противоминна военноморска група в Черно море. Промените бяха договорени с подписването на изменение на Меморандума за разбирателство между трите държави от министрите на отбраната Димитър Стоянов, Раду Мируца и Яшар Гюлер.
Освен обезвреждането на плаващи мини, групата вече ще има ангажимент и към наблюдение и разузнаване в подкрепа на защитата на критичната подводна инфраструктура. Това включва стратегически обекти като енергийни съоръжения, телекомуникационни мрежи и подводни тръбопроводи.
„Наред със сигурността на корабоплаването, защитата на критичната подводна инфраструктура е сред най-важните предизвикателства пред морската сигурност днес. Разширяването на задачите на Противоминната военноморска група е навременен отговор на променящата се среда за сигурност и ще допринесе за по-ефективната защита на стратегически важните енергийни и комуникационни връзки в Черно море“, подчерта министър Димитър Стоянов, цитиран от пресцентъра на Министерството на отбраната.
От румънското Министерство на националната отбрана посочват, че опазването на стратегическите обекти в Черно море изисква „комплексен, интегриран и дългосрочен подход“. Според ведомството военноморските мисии, изпълнявани съвместно с регионални партньори, поддържат постоянно присъствие в зоната на отговорност и служат не само като възпиращ фактор, но и като средство за незабавна реакция при потенциални заплахи.
Съвместната оперативна група беше създадена на фона на нарастващите рискове за корабоплаването в Черно море след началото на войната в Украйна. От създаването си през 2024 г. тя е обезвредила над 150 плаващи мини по ключови търговски маршрути, като Турция е поела обезвреждането на по-голямата част от тях.
Разширяването на мисията идва в момент, когато държавите от региона засилват мерките за защита на морската сигурност. Румъния, която споделя 650 км сухопътна граница с Украйна, съобщава за многократни нарушения на въздушното си пространство от руски дронове, както и за появата на мини в Черно море в близост до важни търговски и енергийни маршрути.
Според румънското Министерство на националната отбрана това изисква постоянен военноморски контрол и координация между съюзниците. Военноморските мисии в региона имат не само възпираща роля, но и осигуряват възможност за бърза реакция при потенциални заплахи.
В рамките на срещата на върха на НАТО в Анкара министър-председателят Румен Радев обсъди с чешкия премиер Андрей Бабиш възможностите за разширяване на двустранното сътрудничество в областта на отбраната и енергетиката.
В българската делегация, водена от премиера, участват още министърът на външните работи Велислава Петрова, министърът на отбраната Димитър Стоянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
