България получава значително повече средства, отколкото внася като членски внос. Това показват последните данни на Еврокомисията. Страната ни е нетен получател на средства от Европейския съюз, което означава, че страната получаваме значително повече пари под формата на различни фондове и плащания, отколкото внасяме като членски внос.

За периода от присъединяването ни през 2007 г. до 2025 г., България е внесла в бюджета на ЕС общо около 10.9 млрд. евро, докато по различни безвъзмездни програми е получила повече от 30 млрд. евро.

Само по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) страната ни продължава да усвоява средства (включително с очаквано четвърто плащане за близо 1 млрд. евро през лятото на 2026 г.), които финансират модернизацията на болници, транспортна инфраструктура, образование и енергетика.

Съотношението на средствата е приблизително 1 към 3 в полза на България.

За всяко едно внесено евро в бюджета на ЕС, страната ни получава обратно между 3 и 4 евро под формата на европейски фондове, субсидии и програми. Финансовите потоци показват трайна тенденция на положителен баланс за българската икономика.

Докато вноската ни представлява малко над 1% от българската икономика, европейското финансиране, което влиза в страната под формата на структурни фондове и земеделски субсидии, възлиза на над 3% от БВП на страната. Тези средства се насочват към инфраструктурни проекти, енергийна ефективност, земеделие, образование и социални програми.

Освен европейските средства, България получава грантове и от редица държави като САЩ, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Великобритания, Франция, Япония и др. Безвъзмездните средства постоянно се увеличават - и като номинална стойност, и спрямо брутния вътрешен продукт, тоест стават все по-значима подкрепа за българските граждани, институции и фирми. „Докато в първите години безвъзмездното финансиране не достига и 1% от БВП на страната, през последното десетилетие то е около 3% от средногодишния БВП“, сочат последните данни на Института за пазарна икономика.

България е на второ място по ръст на почасовите възнаграждения

Данните показват, че България остава сред страните с най-високо увеличение на почасовите възнаграждения (без да се отчитат разходите за осигуровки и т.н - бел. ред.) в ЕС през първото тримесечие на 2026 г. На годишна база ръстът достига 13,2 на сто, което нарежда страната на второ място след Унгария (16,4 на сто) и пред Хърватия (9,2 на сто).

През четвъртото тримесечие на 2025 г. страната ни, с ръст от 13,8 на сто, беше отново на второ място по ръст на възнагражденията в ЕС на годишна база.

Най-слаб ръст е отчетен в Малта –1,3 на сто, Франция – 1,8 на сто, както и в Дания и Латвия – по 2,5 на сто и за двете.

Данните определено са оптимистични и разбиват всички твърдения на евроскептиците, че България внася повече, отколкото получава от ЕС. Лъжа, която се използва за политика и засилване влиянието на пропагандата срещу ЕС и НАТО. Тази пропаганда обслужва освен тясно партийни интереси, но и такива на Русия, например. Целта е да се всява недоверие в европейския път на страната, да се разделя обществото и да се противопоставят едни групи от населението на други.

Накратко: насаждане на хаос, страх и недоверие

И все пак много българи имат основание за недоволство от състоянието на техните финанси, работа и условия за живот и бизнес. Но брюксел ли е виновен? Причините са изцяло на наша територия. Огромни средства идват от Евросъюза, но в София се разпределят между „батко и братко“. Над 80% от парите за земеделие отиват за т.нар. зърнари. Останалите мижави проценти трябва да покрият производителите на зеленчуци, плодове и животновъдите. Няма как да стане.

Същото важи за много други сектори. Вината е наша - честно да си признаем. Властта и кръгове до нея прибират каймака, а за останалите – сурватката, както би се изразил някой овцевъд. Има протести и недоволство, но липсва силен обществен натиск. Структурите за контрол не работят или съучастват в престъпното разпределение на милиардите. Зашеметяваща корупция.

И проблемът, и решението са в нашите ръце.

Красимир Димитров