Банковият сектор в България демонстрира стабилност през втория месец на годината, като реализираната нетна печалба към края на февруари достигна 242 млн. евро. Данните на Българската народна банка показват умерен годишен ръст от 8% спрямо същия период на 2024 г., което се равнява на повишение от 18 млн. евро. Прави впечатление, че динамиката се успокоява след бурния януари, когато в първия месец от пълноправното членство на страната в еврозоната печалбата скочи с над 38% на годишна база.
Въпреки че общите активи на системата отчитат леко месечно понижение от 0,6 на сто до 114,6 млрд. евро, кредитната активност остава подчертано висока. Брутният кредитен портфейл се е увеличил със 720 млн. евро за месец, като основен двигател отново са домакинствата.
Заемите за граждани растат с 1,3 на сто, като лъвският пай от тях се пада на жилищното кредитиране, при което новите експозиции възлизат на 276 млн. евро. Сериозен процентен скок от близо 22 на сто се наблюдава и при кредитирането за сектор „Държавно управление“, докато при нефинансовите предприятия се отчита по-умерен ръст от 0,6 на сто.
На депозитния пазар се наблюдава преструктуриране, като общият обем на спестяванията възлиза на 95,4 млрд. евро. Месечният спад от половин милиард евро се дължи изцяло на изтеглени средства от други финансови институции, докато депозитите на домакинствата и бизнеса продължават да се увеличават. Спестяванията на гражданите са нараснали с 346 млн. евро само през февруари, което потвърждава доверието в системата.
Ликвидната позиция на банките остава изключително солидна, като отношението на ликвидно покритие е нараснало до 277,3 на сто, далеч над регулаторните изисквания. Ликвидният буфер на сектора е в размер на 35 млрд. евро. Същевременно банките действат предпазливо, като заделените разходи за обезценки са се увеличили с 28 на сто на годишна база до 82 млн. евро. Балансовият собствен капитал на системата е достигнал 15,4 млрд. евро, подкрепен основно от генерираната текуща печалба.
