Смолян отбелязва 90 години от рождението на доц. Никола Примовски. Той бе учен, журналист краевед, общественикът, фолклорист, етнограф и публицист,припомнят от читалището в Устово. Примовски израства в семейна и родова среда, която има особен пиетет към духовността, към книжовността. Усеща възрожденския дух на родното си село  Устово,чрез разказите за Сава Стратев (Келеш Саващо), за Киряк и Илия Белковски, чиито дом е в съседство на Примовската къща. Докосва се до богатството на родопското народно творчество чрез песни и легенди, които слуша от баби и дядовци, от своите родители. Общуването му със своя чичо Тасо Примо (Анастас Примовски, известен етнограф, фолклорист и изследовател на бита, културата и миналото на родопчани), със събирача на родопски песни Владимир Примовски, с големия литературен творец-писател, преводач и издател Николай Вранчев Хаджичонев, негов вуйчо, не само го потапя, но и трайно го насочва към проучването на красотата на народното творчество. Той просто е обречен да носи този заряд в сърцето си, в душата си.Наследствените му добродетели се подсилват от наученото в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – специалност „Българска филология“. След много години даскалуване той се въоръжава с перото на журналиста и цели 17 години бива завеждащ отдел и главен редактор на смолянския вестник „Родопски устрем“.

Като журналист той сътрудничи на вестниците „Народна култура“, „Работническо дело“, „Отечествен фронт“, „Кооперативно село“, списанията „Журналист“, „Родопи“, „Читалище“, „Отечество“ и др.

Неговите научни интереси към родопският песенен фолклор намират израз в множество публикации и обзорни статии във вестници, в специализирани сборници, в доклади и научни съобщения на национални и регионални научни конференции, в специализирани издания, както и самостоятелни монографии или пък такива в съавторство с Тасо Примо. Има подчертан интерес към хайдушките песни, към революционно-борческите песни. На тази тема е и най-издържаното му изследване монографията „Байряко червен и зелен“.

Повече от 17 години отдели на преподавателска работа в ПУ „Паисий Хилендарски“ и във ВСУ „Черноризец Храбър“ – преподава дисциплината „Езикова култура“.

В продължение на доста години Никола Примовски е и активен участник в живота на Читалище „Кирил Маджаров -1866“. Като член на читалищното настоятелство е осъществявал редица мероприятия като научни конференции, свързани преди всичко с краезнанието, с родопския бит и култура, с етнографията с възрожденската архитектура, с песенния фолклор, с историята на устовското читалище. Активно участва в издателската дейност на читалището като автор на статии в различни издания, в юбилейните вестници и др. С тази си дейност той се свързва трайно с читалището и работи дейно за неговото развитие и обогатяване, като културен институт.