Велислава Костадинова ни представя Мон - кучето терапевт, спечелило купата за най-красиво куче на киноложката изложба в Първомай

Т.К. Как Мон се озова в твоя дом? Това целенасочен или емоционален избор беше?

От дете обичам кучетата, винаги съм искала да имам много кучета. Мон е родена в Украйна, отглеждам я от десетмесечна възраст. Изборът ми беше целенасочен, защото имах опит с отглеждането на куче от тази порода и бях запозната с всички качества на кучетата от порода бобтейл. Известно време Мон съжителстваше с предното ми куче от същата порода, имахме много хубави емоции. Бих казала, че изборът ми беше и целенасочен, и емоционален.

Т.К. Имала ли си други домашни любимци?

Първото ми куче го получих по повод отличното завършване на четвърти клас, казваше се Томи, две седмици по- късно към него се присъедини и Джина. Тогава още не познавах породите, по- късно вдъхновена от детското филмче „ Джейми и вълшебното фенерче”, започнах да се интересувам от породата бобтейл. Мечтаех един ден да имам такова куче. Разбира се, когато много силно искаш нещо, то се случва. Първия си бобтейл го купих от студенската стипендия, казваше се Иви- изключително същество. Дванадесет години по- късно Мон стана част от моето семейство.

Т.К. С какво Мон промени животът ти?

Не само Мон, бих казала, че всички кучета, които съм имала са направили животът ми по- щастлив. Чувството да общуваш с тези духовно чисти същества е невероятно.

Т.К. Знам, че в България е много трудно с кучетата – не ги пускат в хотели (дори и в хижи), няма къде да ги оставиш за ден или седмица… Не е ли прекалено голям ангажимент да се грижиш за такова едро куче с дълга козина? Какво правите когато е горещо?

Наистина е много трудно, но вече има места, където ни пускат заедно с Мон, включително аптеки, банки, заведения, магазини. Ходим само на места, където ни пускат с кучето. Когато се налага да пътуваме на отсядаме само там, където се допускат домашни любимци. В чужбина е много по- лесно с домашните любимци, там те се третират като членове на семейството и хората влизат с тях в аптеки, супермаркети, търговски центрове, градски транспорт, заведения за обществено хранене. Ако си позволиш да оставиш кучето само в колата с вдигнати прозорци или да го вържеш пред магазина да те чака, ще получиш много сериозна глоба.

За козината се грижа много, решим се всеки ден по един час минимум, създала съм си навик и не пропускам да я среша, колкото и да съм изморена в края на деня.

Когато е много горещо излизаме навън рано сутрин и късно вечер, през останалото време я оставям в хладно помещение, за да я предпазя от топлинен удар.

Т.К. Как Мон стана „терапевт“?

В Англия тези кучета се ползват много успешно за работа с деца аутисти, имат положително въздействие към болните и изоставени деца.

В България канин терапията все още не е много популярна, но в чужбина се работи много в това направление.

На Коледа 2015 получихме покана от служител на детската  онкохематология към УМБАЛ „ Св. Георги” - гр. Пловдив да отидем и да забавляваме децата, получи се много добре, децата останаха много доволни, родителите също. На 25 май 2016 ни предстои трето посещение в отделението, децата чакат с нетърпение идването на Мон.

Последва посещение в дом за хора с физически увреждания, среща с деца от центрове за временно настаняване, спортен празник в комплекс за социални услуги „ Св. Георги ”- гр. Пловдив, среща с ученици от ОУ „ Яне Сандански ”- гр. Пловдив.

Резултатите от посещенията са много добри, децата са по-контактни, по- социални, по- усмихнати.

Т.К. В какво се изразява терапевтичното ѝ действие?

Самото присъствие на кучето действа успокояващо, „безрезервната любов на Мон буди възхищение”- казва Гергана Божилова от детската онкология, любовта е в основата на всичко, а и видът й на „пухкаво мече” се приема много добре от пациентите. Малчуганите спират да мислят колко ще ги боли от манипулацията, защото са заети с кучето.

Понякога когато имам повече време с Мон правим на т. нар. „ градска терапия ”, отиваме с нея на главната и успяваме да предизвикаме усмивки у 90 % от намръщените и притеснени хора, които срещаме по пътя си.

Т.К. Безспорно като порода бобтейл е много атрактивна. Със сигурно сте имали забавни случки – разкажи ни някоя от тях.

Кучетата от тази порода са много малко в България и поради тази причина хората се впечатляват като ни видят с Мон. Почти всички искат да я гушнат и погалят, много от хората си правят и снимки, много чужденци също ни спират, за да се снимат с „ кучето на Джейми „.

Като всяка дама и Мон си има любими магазини, например много обича да посещава неин любим магазин за шноли и аксесоари за коса, докато не купим нова шнола не си тръгваме от магазина, след това се оглежда в огледалото и продължаваме разходката.

Т.К. Би ли направила препоръки към родители и децата им, който искат да имат кучета. (Много често те искат да си имат играчка, а след това оставят грижите на възрастните).

Напълно подкрепям родителите, които одобряват желанието на детето да отглежда куче. Тези деца израстват много по- отговорни, общителни и комуникативни. Присъствието на домашен любимец кара всички в семейството да се чувстват щастливи.

Т.К. Как се подготвяте ти и Мон за киноложка изложба?

Подготовката за изложба е един доста дълъг процес. Освен тренировките се грижа и за козината й. Стремя се винаги да поддържам козината й чиста и сресана, дори и в ежедневието. Преди изложба задължително кучето се изкъпва с няколко вида шампоани с различно предназначение, после слагам два вида балсам, завършвам със специален спрей, цялата процедура в банята продължава около три часа. Следва още по- забавната част- сушенето, още пет или шест часа, като всеки квадратен сантиметър козина се изчетква много внимателно. Никога не оставям кучето да изсъхне само, рискувам да го простудя или най- малкото да се получат кожни раздразнения.

Т.К. Откога я представяш на такива конкурси и какво ти казват най-често съдиите?

Ходили сме на много изложби в България и чужбина, включително и на световното  първенство в Милано 2015г.. Първата ни изложба беше в Кранево, тогава Мон беше на около година, към настоящият момент Мон е шампион на България, Сърбия, Македония, Румъния и Гърция; гранд шампион на България, Румъния и Македония. За първи път станахме най- доброто куче на изложбата в гр. Първомай. В Милано завършихме на първо място в клас междинен.

Т.К. Какво не успя да кажеш на публиката и организаторите в Първомай?

Толкова много се развълнувах, когато Пеньо Запрянов обяви избора на съдия Миливое Урошевич за най- красивото куче на изложбата, че щях да заплача от щастие.

Още веднъж БЛАГОДАРЯ на организаторите за перфектно организираната изложба, това беше един истински празник за всички почитатели на кучетата. БЛАГОДАРЯ на публиката за безкрайните аплодисменти, с които ни подкрепяха.

интервю на Теодора Кирякова с Велислава Костадинова

Източник: Parvomai.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини